Терминологичен Речник
наѧло
наѧло
-а
ср
1. триад.
Начало
(
ἀρχή, ἡ
)
. Бог Отец е начало за Бог Син. Това обаче не означава предшестване по природа или по време:
аще л г͠лемъ о͠ца наало сѹща с͠нѹ вꙗщьша то не ѧвлꙗемъ его сѹща преже с͠на лѣтъмь л стьствъмь
ЙЕ Бог
66a 6 – b 1
Син.
наѧтъкъ
Сем. гн.
отьць,
сꙑнъ,
лѣто,
стьство
2. креац.
Начало
(
ἀρχή, ἡ
)
. Светът има начало и е сътворен. Сам той не би могъл да обедини противоположностите и да съчетае елементите на нещата. Това се вижда от себепознанието. (Гръцките философи), които не познаха своето (естество), как биха могли да познаят небесното? Защото, ако бяха разбрали самите себе си, че са съставени от (елементи) с противоположни качества, които имат противоположни и разрушителни действия и движения, въз основа на този свой състав биха разбрали, че има някакво безначално и всесилно начало, единна и всетворяща причина. От нея по повелението на Всемогъщия е било съставено естеството на човека, като са съчетани (елементи) с противоположни действия и погубващи движения – неговото естество и на всички други живи същества на небето и земята:
с же свого не ѹвѣдѣвъше, како могѫтъ небесьно ѹвѣдѣт? аще бо бшѧ сам сѧ ѹвѣдѣл, ꙗкоже сѫпротвьнꙑм каьствꙑ съставлен сѫтъ гѹбтельнꙑм дѣствꙑ шьств, то отъ того състава послѣдь ѹвѣдѣл бшѧ, ꙗкоже стъ нѣкако беꙁнаѧльно наѧло вьсесльно дна вна вьсетворѧщꙗ, отъ неѩ же ловѣю стьствѹ съставъ бꙑстъ съетан сѫпротвьнꙑм дѣствꙑ гѹбтельнꙑм каьствꙑ вьсемогѫщааго повелѣнмь нѣхъ вьсѣхъ жвѫщхъ ꙗже по небес сѫтъ по ꙁемл
ЙЕ Шест
49d 28 – 50b 2
Син.
наѧтъкъ,
вньнкъ,
творьць
Сем. гн.
богъ,
вна,
сѫщьство,
стьство,
сѫщь,
бꙑть,
небꙑть,
ꙁьдань,
мръ,
тварь,
твор҄ень,
сътвор҄ень,
тьлѣнь,
тьлѣньно
3. ангел.
Начало
(
ἀρχή, ἡ
)
. Първи ангелски чин в третото (най-нисше и близко до човека) чиноустроение на небесните естества. Съставлява част от незримото творение:
тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ, ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе, вдмо невдмо, прѣстол же господьства, наѧла, власт, слꙑ, аггельст плъц архаггельскаа прставленꙗ
ЙЕ Шест
17b 1 – 15
Син.
наѧтъкъ
Сем. гн.
санъ,
ѹтварь,
нъ,
серафмъ,
херѹвмъ,
прѣстолъ,
господьство,
сла,
власть,
наѧтъкъ,
арханг҄елъ анг҄елъ
4. еклес.
Начало, начатък
(
ἀπαρχή, ἡ
)
, първият плод от всяка придобивка; тук начало на нашето възкресение в лицето на Христос:
жтемь ѡбьщмь свобод отъ тьлꙗ, наало бꙑвъ нашего въскрѣшенѧ
ЙЕ Бог
234b 1 – 3
Син.
наѧтъкъ
Сем. гн.
въскрьсень,
съпасень
5. аритм.
Начало
(
ἀρχή, ἡ
)
. Единицата е начало на двойката по естествена необходимост, [понеже я съставлява ]:
а къ тому есть стьствьною нѹждею дньство сть дво наало
ЙЕ Бог
39b 8 – 40а 1
Сем. гн.
смѧ,
стьство,
дньство,
дво
6. физ.
Начало
(
ἀρχή, ἡ
)
. Начало на времето е неговата единица – денят. Тя го прави образ на вечността. Седмицата – казва в края на Слово първо Йоан Екзарх – със своите седем дни, се изпълва с единицата на деня, който възвръщайки се седем пъти, сякаш образува кръг, като започва от себе си и завършва също в себе си. Това е свойство на вечността – да се възвръща сама в себе си и да няма никога край, а да се върти в кръг. Ето защо Моисей нарече началото на времето не първи ден, а ден един, та с това име да изрази родството му с вечността:
седморцеѭ ꙁмѣрѣѩ прсно т седморц само въ сѧ въꙁвращат сѧ велѧ таѭщ годьно, рекъше лѣтьно шьст. а седморцѫ, рекъше седмь дьн недѣльнꙑхъ спльнѣтъ днъ дьнь; седмщ бо въꙁвращаѩ сѧ днъ дьнь крѫжьнꙑ обраꙁъ твортъ, отъ себе нанаѩ самъ въ себѣ коньаваѩ. сце бо вѣьно своство стъ, же самомѹ въ сѧ въꙁвращат сѧ т нкакоже коньца не мѣт, нъ крѫгомь грѧст. сего цѣща наѧло лѣтѹ не прьвꙑ рее дьнь мѧ мѹ, нъ днъ, да тѣмь менемь ѫжьство матъ къ вѣкѹ
ЙЕ Шест
33d 14 – 34а 16
Сем. гн.
богъ,
лѣто,
врѣмѧ,
вѣкъ,
дьнь,
шьствь,
крѫгъ,
обраꙁъ,
седморца