Терминологичен Речник
натръжн҄ень
натръжн҄ень
-ꙗ
ср
ет.
Награда
(
ἔπαθλον, τό
)
като заслуга:
т не раꙁ(г)нѣва сꙗ на сего ꙁаконъ давꙑ, нъ акꙑ б͠лговоленю натръжнен въ хорвѣ себе ꙗв
ЙЕ Бог
325а 6 – 9
Сем. гн.
благовол҄ень