Терминологичен Речник
народотворьць
народотворьць
-а
м
1. христ.
Творец, Демиург на човешкия род
(
δημιουργός, ὁ
)
, въплътил се, за да направи човека отново безсмъртен и участник в неговото Божество:
ꙁьдтель народотворьць рода нашего ѹтробомлостю своею подобвъ сꙗ намъ всѣмъ бꙑвъ л͠къ беꙁ грѣха прмѣс сꙗ къ нашемѹ стьствѹ... да нꙑ остть бес тьлꙗ сътворть прмьнкꙑ пакꙑ поставть своего б͠ж(с)тва
ЙЕ Бог
261а 6 – 262а 1
Син.
ꙁьдател҄ь
Сем. гн.
сѹсъ хрьстосъ,
въплъщень,
тана,
ловѣкъ
2. еклес.
Творец, Демиург
(
δημιουργός, ὁ
)
, на Когото се покланяме с двойно поклонение:
нъ мьже ѿ вдма невдма съложхомъ сꙗ естьства, сѹгѹбо покланѧн народостворьцю прводмъ
ЙЕ Бог
256b 8 – 257а 1
Син.
творьць
Сем. гн.
богъ,
сѹсъ хрьстосъ,
поклонъ,
поклон҄ень