Терминологичен Речник
нарцань  
нарцань -ꙗ ср мистер. Изричане при кръщение ( ἐπίκλησις, εως, ἡ ) : аще бо  рее бо б͠ж(с)твьнꙑ а͠плъ, ꙗко „въ х͠а  съмьрть мѹ крьстхомъ сꙗ”, не тако подоба бꙑт рее нарцане крьщенѧ ЙЕ Бог 240а 5 – 8 Син. нареень Сем. гн. крьщень