Терминологичен Речник
напасть
напасть
-
ж
1. сотир.
Напаст
(
ἐπιφορά,ἡ
)
. Беда, насочваща към спасение:
Подобаеть же вѣдѣт, ѧко дрѧхлъіѩ напаст, же блгодѣтьнѣ прмлꙋть, на спасъ ведѹть всѧкон льгъінн бѹдѹтъ дарьнц
ЙЕ Бог
212a 7 – b 12
Син.
бѣда
Сем. гн.
спасъ,
льгъінн
2. ет.
Нещастие, беда
(
ἐπαγωγή, ἡ
)
, вид зло, което се възприема болезнено и мъчително:
овъгда же же въ нашемь ѹвьствѣ ꙁло болѣꙁньно, рекъше скрьб пеал напаст
ЙЕ Бог
316а 9 – 316b 2
Син.
ꙁъло,
болѣꙁнь
Сем. гн.
богъ,
добро,
обращень