Терминологичен Речник
мѫтел҄ь  
мѫтел҄ь -ꙗ м 1. амарт. Тиранин ( τύραννος, ὁ ) , метафорично за Сатаната и греха:  накажеть трьпѣнемь  съмѣренемь побѣждат мѹтелꙗ ЙЕ Бог 234b 7 – 235а 1 2. ет. Тиран ( τύρρανος, ὁ ) . Съблазнителят на човека и виновникът за неговото робство на греха: ꙗкоже л͠вку побѣжденѹ бꙑвъшѹ, не ного сътвор побѣдвъ мутелꙗ ЙЕ Бог 224b 6 – 8 Син. врагъ, сотона Сем. гн. ꙁъло, прѣльсть, грѣхъ