Терминологичен Речник
мѫенкъ
мѫенкъ
-а
м
агиол.
Мъченик, свидетел за Христа
(
μάρτυρ, υρος, ὁ
)
:
пр͠дтѹ оана ѧко пр(о)рока к͠р(с)тлꙗ, ап͠ла же м͠нка
ЙЕ Бог
297b 1 – 3
г͠нꙗ же м͠нкꙑ отъ всѣхъ наротъ ꙁбьранꙑ ꙗко вонꙑ хрьстовꙑ
ЙЕ Бог
298а 3 – 5
Син.
съвѣдѣтел҄ь,
послѹхъ
Сем. гн.
сѹсъ хрьстосъ