Терминологичен Речник
мѫка
мѫка
-ꙑ
ж
1. агиол.
Телесно мъчение, изтезание
(
αἰκισμός, ὁ
)
, понасяно в името на добродетелта:
нꙑнѧ же доброьстꙗ радьма б͠лгодат мѹкꙑ ѹнꙗтъ съломленꙗ костьмъ съмьрть
ЙЕ Бог
237b 4 – 7
Син.
страдань
Сем. гн.
крьщень,
сѹсъ хрьстосъ
2. мистер.
Мъченичество
(
μαρτύριον, τό
)
като форма на кръщение:
седьмое (крьщене) кръвью мѹкою, еже самъ тъ х͠ъ ꙁа нꙑ крьст сꙗ
ЙЕ Бог
247а 7 – 9
Син.
мѫень
Сем. гн.
благодѣство,
благовол҄ень,
съпасень