Терминологичен Речник
мѫжь  
мѫжь -а м 1. мариол. Мъж, съпруг ( ἀνήρ, ἀνδρός, ὁ ) . Във връзка с Богородица, която не познава мъж като съпруг: „како се м бѹдеть, ельма же мѹжꙗ не ꙁнаю?“ ЙЕ Бог 228а 10 – 228b 2 „како се м бѹдеть“, рее с͠таѧ дѣва „мьже мѵжꙗ не ꙁнаю?“ ЙЕ Бог 267b 7 – 8 Във връзка с Богородица, която остава девствена до смъртта си: пребꙑваеть ѹбо  по рожен дѣвою прснод͠ва, нкакоже даже  до съмьрьт къ мѹжю не прблжьш сꙗ ЙЕ Бог 288b 9 – 298а 3 Син. ловѣкъ Сем. гн. дѣваꙗ, марꙗ, богородца, госпожда 2. биол. Мъж, съпруг ( ἀνήρ, ὁ, ἄρσεν, ενος, ὁ ) : вьсѣхъ сѧ стꙑдтъ мѫжь раꙁвѣ своѩ женꙑ ЙЕ Шест 266а 5 Сем. гн. полъ, ловѣкъ