Терминологичен Речник
мѫдрость  
мѫдрость - ж 1. психол. Мъдрост ( φρόνησις, εως, ἡ ) – благоразумие в постъпките, практическа мъдрост. Тя е едно от достойнствата на душата наред с целомъдрието, правдата и мъжеството. Целомъдрието е хвалено от всички, правдата – приемлива, мъжеството – достойно за възхвала и мъдростта е много полезна. Всичките тези неща са по-необходими за душата, отколкото здравето за тялото: ꙁане вьсѣм хвалмо стъ цѣломѫдрьство,  прмьлва пр͠вьда,  юдьно мѫжьство,  мѫдрость трѣбѣ ꙁѣло. же прснѣ стъ дѹш пае л тѣлѹ съдрав ЙЕ Шест 243b 27 – c 8 2. психол. Название на практическата/действена сила на разумната душа ( πρακτικόν, τό ) . Нарича се също благоразумие и мъдрост:  ꙁовѹть… дѣствьнааго слово … мѹдрость ЙЕ Бог 201a 8 – b 3 Сем. гн. цѣломѫдрьство, мѫжьство, правьда