Терминологичен Речник
мѣсто  
мѣсто -а ср 1. физ., психол. Място ( τόπος, ὁ ) . Пространствено разположение на предмета, възприемано чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 2. физ., психол. Място ( τόπος, ὁ ) . Такова „място“ за душата е тялото: дѹшѫ ꙗвѣ дѹхомь проꙁъвавъ, ѭже  по раꙁлѫен тѣлесьнѣмь  жвѫщѫ о себѣ намѣнтъ рекꙑ,  не поꙁнатъ ще мѣста свого, рекъше тѣлесьнааго, въ немь же прѣжде бѣ ЙЕ Шест 211c 14 – 24 (Ø) Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, тѣло, вельство, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, остро, негладъко, тѫпо, съставл҄ень