Терминологичен Речник
мꙑсль  
мꙑсль - ж I. богоп. 1. Примисъл (ἐπίνοια, ἡ), чрез който установяваме различие между ипостасите, докато те във всичко са едно, с изключение на неродеността, родеността и изхождането: всѣмъ дно сють оц͠ь  сн͠ъ  ст͠ꙑ дх͠ъ раꙁвѣ нерожьства  рожьства  схода. мꙑслью же раꙁлѹмо ЙЕ Бог 79b 7 – 80a 2 2. Мисъл <за Бога> (νόημα, ατος, τό). В символическото богословие се представя чрез образите на възприятието и обонянието: ѹхане же прꙗте еже къ нему мамъ  мысл  бл͠гомышленѧ ЙЕ Бог 95b 4 – 6 С помощта на мисленето се издигаме към Бога: надъ тѣмь пакꙑ въꙁдѹхъ  фрь  небеса вьсѣ  тамо мꙑслѭ въꙁдеш къ богѹ невдмѹмѹ ЙЕ Шест 213а 21 – 27 (Ø) Човешката мисъл обаче не може действително да разбере Божествената благодат, мисъл, премъдрост и сила, чрез която и заради която всичко е сътворено: немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат  мꙑсл  прѣмѫдрост  слꙑ, ѭже  ѩже рад  въ неже вьсе бꙑстъ ЙЕ Шест 36a 8 – 16 (Ø) Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, благодать, прѣмѫдрость, сла II. ангел. [Плътска] мисъл ( ἔννοια, ἡ ) . Мисъл, обременена с материалност льгъкое  раꙁгорьно  теплое  остротное  острое къ б͠ѹ слѹжьбѹ  жадане хотѣнье съкаꙁаꙗ  горѣ несемо хъ  всеѧ вещьнꙑѧ мꙑсл ѿлуенꙑ ЙЕ Бог 104b 2 – 7 Със своя разум човекът е подобен на ангелския свят: да  дѹша го бесплъть на сѫщ  вьсѫ мꙑсль  раꙁѹмъ мѫщ  ѫжьство въ горьн твар, рекъше вꙑше небесъ, мьже стъ ѹстрона, на тъ же дѣствꙑ бесплътьнꙑм  мꙑсльм въꙁемлетъ с ѹмъ  тамо въсходтъ ЙЕ Шест 212d 16 – 28 (Ø) Сем. гн. анг҄елъ, боговѣдѣнь, вѣдѣнь, псань, слово III. антроп. 1. Мисъл, разум (λόγος, ὁ). Това е ръководното начало у човека, което го отличава от животните, управлявани от природата: та бо не мыслью сꙗ строꙗть нъ естьствъмь ЙЕ Бог 184a 2 sq. 2. Мисъл (Ø) – нейното наличие е една от характеристиките на човешкото естество, която го прави образ Божи, наред с неподвластността на плътта, самовластието и разума: тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка ЙЕ Шест 212c 7 Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, подобь, самовласть, власть, раꙁѹмъ IV. психол. 1. Помисъл ( νόημα, ατος, τό ) . Вътрешно решение на човека, получаващо външен израз в речта. При нас устата и говоренето изразяват тези сърдечни помисли (ἐγκάρδια νοήματα): въ насъ ѹсты  гланемь ꙗвлѧють сꙗ ср͠дьныѧ мыслї ЙЕ Бог 95a 5 – 6 2. Мисъл (διάνοια, ἡ, λογισμός, ὁ). Върви заедно със словото: съ словесемь бо  мꙑсль грѧдетъ,  отънемагатъ сѧ съ ѩꙁꙑкомь  мꙑсль ЙЕ Шест 161b 12 – 16 Сем. гн. богъ, обраꙁъ, раꙁѹмѣнь, вѣдь V. мариол. Воля Божия ( βουλή, ἡ ) , предопределяща Дева Мария за Богородица: с же бо прежевѣьною провѣдмою мꙑслью б͠у прежеѹставьна ЙЕ Бог 279а 3 – 5 Син. вол҄ꙗ, промꙑслъ Сем. гн. дѣваꙗ, марꙗ, богородца