Терминологичен Речник
моꙁгъ
моꙁгъ
-а
м
1. биол.
Мозък
(
ἐγκέφαλος, ὁ
)
. Основен орган на централната нервна система при човека и гръбначните животни:
премнеть же на краꙗ нъ прпьрьвьнмъ ѹдолъмь моꙁгѹ
ЙЕ Бог
189b 8
Сем. гн.
ловѣкъ,
стьство,
тѣло
2. психол.
Мозъкът
(
_
)
е господар и цар на сетивата. На него се изповядват и съобщават получените от тях усещания:
лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ раболѣпьно съкаꙁаѭтъ
ЙЕ Шест
230b 4 – 18 (Ø)
Сем. гн.
сѫщьство,
стьство,
ѹвьство,
прѩть,
вдъ,
слѹхъ,
обон҄ꙗне,
въкѹсъ,
осѧꙁань,
раꙁѹмъ,
мꙑсль