Терминологичен Речник
мрьтвꙑ
мрьтвꙑ
-аго
м
субст
1. есхат.
Мъртвец
(
νεκρός, ὁ
)
. Възкресението на мъртвите е съществена част от вероучението на християните; тази вяра е изразена в 11. член на символа:
вѣрѹемъ же въскрьсеню мъртвꙑхъ. бѹдеть бо по стнѣ бѹдеть мьрътвꙑмъ въстане
ЙЕ Бог
343а 1 – 4
2. агиол.
Мъртвец
(
_
)
, относно светците, които като починали с надежда за възкресение не трябва да се наричат мъртви:
въ ꙁаконѣ всꙗкъ мьртвѣмъ сꙗ пркосъ нестъ бꙗаше, нъ не с мьрьтв
ЙЕ Бог
295а 3 – 5
Син.
мрьтвьць
Сем. гн.
въскрьсень,
свѧтꙑи,
вѣра