Терминологичен Речник
мрьтвꙑ  
мрьтвꙑ -аго м субст 1. есхат. Мъртвец ( νεκρός, ὁ ) . Възкресението на мъртвите е съществена част от вероучението на християните; тази вяра е изразена в 11. член на символа: вѣрѹемъ же  въскрьсеню мъртвꙑхъ. бѹдеть бо по стнѣ бѹдеть мьрътвꙑмъ въстане ЙЕ Бог 343а 1 – 4 2. агиол. Мъртвец ( _ ) , относно светците, които като починали с надежда за възкресение не трябва да се наричат мъртви: въ ꙁаконѣ всꙗкъ мьртвѣмъ сꙗ пркосъ нестъ бꙗаше, нъ не с мьрьтв ЙЕ Бог 295а 3 – 5 Син. мрьтвьць Сем. гн. въскрьсень, свѧтꙑи, вѣра