Терминологичен Речник
мощь  
мощь - ж физ. Сила ( ἰσχύς, ύος, ἡ ) . За разлика от божествените ипостаси, ипостасите на тварното (например при човека) се различават по време и място, по своите знания, сила, облик, нагласа, съчетаване, достойнство, нрав, както и с всички характеризиращи свойства:  мѣстомь раꙁно сѹть  лѣтъмь раꙁльн сѹть  наѹкъмь дѣлꙗть сꙗ  мощью  обраꙁъмь  нравъмь  растворъмь  санъмь  къꙁню  всѣм подобѹющм своствы ЙЕ Бог 77b 7 – 78а 5 Сем. гн. ѹпостась, мѣсто, лѣто, наѹкъ, обраꙁъ, нравъ, растворъ, санъ, къꙁнь, своство