Терминологичен Речник
мръ
мръ
-а
м
1. креац.
[Сътвореният] свят
(
κτίσις, εως, ἡ
)
като подчинен на съразмерността и реда. Така луната свети с отразена от слънцето светлина не защото Бог не е могъл да ѝ даде собствена, а защото е заложил в света съразмерност и ред, предполагащи разликата между властващото и властваното:
сть вѣдѣт ꙗко ѿ сл͠нца сѧ освѣщаеть лѹна не ꙗкоже не мущѹ б͠ѹ дат е особь свѣта нъ да смꙗ нъ въложть сꙗ въ мръ властелнѹ повньнѹ
ЙЕ Бог
143b 6 – 144a 1
Животът му има седем века – от сътворението до възкресението:
г͠лють же сѧ ѹбо сего мра седмь вѣкъ рекъше ѿ н͠бсьскаго ꙁемьнаго сътворенѧ даже до ѡбьщааго ͠лвкомъ съконьанꙗ въстанѧ
ЙЕ Бог
100a 6 – b1
2. ет.
Свят
(
κόσμος, ὁ
)
като област на смъртта:
понеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде
ЙЕ Бог
223а 7 – 8
Син.
вѣкъ,
тварь,
ꙁьдань
Сем. гн.
твор҄ень,
творьць