Терминологичен Речник
мръ  
мръ м 1. креац. [Сътвореният] свят ( κτίσις, εως, ἡ ) като подчинен на съразмерността и реда. Така луната свети с отразена от слънцето светлина не защото Бог не е могъл да ѝ даде собствена, а защото е заложил в света съразмерност и ред, предполагащи разликата между властващото и властваното: сть вѣдѣт ꙗко ѿ сл͠нца сѧ освѣщаеть лѹна не ꙗкоже не мущѹ б͠ѹ дат е особь свѣта нъ да смꙗ  нъ въложть сꙗ въ мръ властелнѹ  повньнѹ ЙЕ Бог 143b 6 – 144a 1 Животът му има седем века – от сътворението до възкресението: г͠лють же сѧ ѹбо сего мра седмь вѣкъ рекъше ѿ н͠бсьскаго  ꙁемьнаго сътворенѧ даже  до ѡбьщааго ͠лвкомъ съконьанꙗ  въстанѧ ЙЕ Бог 100a 6 – b1 2. ет. Свят ( κόσμος, ὁ ) като област на смъртта: понеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде ЙЕ Бог 223а 7 – 8 Син. вѣкъ, тварь, ꙁьдань Сем. гн. твор҄ень, творьць