Терминологичен Речник
лѹа  
лѹа -ꙗ м онтол. Случай ( τύχη, ἡ ) . Вид причинност. За всичко ставащо причина е или Бог, или необходимостта, или природата, или случаят, или спонтанността: ѿ бывающхъ всѣхъ л б͠а глють вновьна суща л нѹжда л мармен л стьство л лѹа л самобытье ЙЕ Бог 194b 2 – 5 Има място в живота на човека, като в основата му е произволението. Дефинира се като съвпадение и стичане на две причини, които водят началото си от него: ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ  сътъкъ дъвою внѹ отъ ꙁволенꙗ мѹщема наатъкъ ЙЕ Бог 195а6 – 9 Сем. гн. богъ, стьство, ꙁвол҄ень, вна, нѫжда, самобꙑть