Терминологичен Речник
лѹна
лѹна
-ꙑ
ж
1. библ.
Луна
(
σελήνη, ἡ
)
, в метафората като съвършена Луна, отнасяща се за Давидовия корен:
сѣмꙗ его въ вѣкъ пребѹдеть престолъ его ꙗко сл͠нце предъ мною, ѧко лѹна съврьшена въ вѣкъ съвѣдѣтель на нб͠с вѣрьнъ
ЙЕ Бог
279b 8 – 280а 2
Сем. гн.
давꙑдъ,
колѣно,
корень,
плантъ
2. астрон.
Луна
(
σελήνη, ἡ
)
, име на една от седемте планети на небето:
днъ ѿ планть. седмь бо планїть рѣша: слъньце, лѹню, дю, ермю, ареа, афродт крона
ЙЕ Бог
123b 2 – 5
ѡбност же нбс свомъ шествемъ, мже скорѣе, седм плантъ. сѹть їмена сї: слнце, лꙋна, дѣ, ꙁеѹсъ, ермсъ, афродтъ, кронъ
ЙЕ Бог
132b* 14 – 19
Подобно на останалите планети Луната е прикрепена към определен пояс – към най-ниско разположения в реда на седемте пояса:
быт ве на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ. на перво(м) еже вышшї кронъ а на вторѣмъ дїѣ а на третїемъ аре а на етвьрто(м) слнце а на пѧнто(м) афродтъ а на шесто(м) і̀ермїю а на седмо(м) нжнѣмъ лѹна
ЙЕ Бог
132b* 19 – 27
Сем. гн.
астрономꙗ,
небо,
поꙗсъ (пласа),
крѫгъ,
ꙁвѣꙁда,
плантъ,
кронъ,
ꙁеѵсъ,
аре,
слъньце,
афродть,
ермꙗ/ермсъ
3. метеор., антроп.
Знак
(
σημεῖον, τό
)
. Разположението на луната предоставя „знаци“ (σημεῖα) за настъпването или прекратяването на атмосферните явления, като дъжд, бездъждие, студ, топлина, сухота, вятър и др. Това обаче не се отнася за делата на човека (поради неговото самовластие):
а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю беꙁдъждью, стѹденьствѹ же теплотѣ, мокротѣ сѹхотѣ вѣтромъ же подобьно к тому, а нашхъ дѣлъ нкакоже
ЙЕ Бог
139b 5 – 140а 3
Сем. гн.
слъньце,
ꙁнамень,
дъждь,
стѹденьство,
теплота,
мокрота,
сѹхота,
вѣтръ