Терминологичен Речник
любьство  
любьство ср антроп. Връзка, отношение ( σχέσις, εως, ἡ ) . Свързаност на човека с материалното. Човекът е гранично същество между Бога и материята. Когато обаче спазва завета и отхвърля свързаността си материалното, той се едини с Бога благодарение на нагласата си към доброто: посередѹ же б͠мь  вещ сеꙗ бывъ съблѹденмь ꙁавѣтѹ по ѹпражнен же къ сущмъ естьствьно любьство еднв сꙗ къ б͠у по ѡбыаю добрѣмь ѹтвьрьжене прꙗтъ ЙЕ Бог 219b 7 – 220a 1 Син. любꙑ, любъ Сем. гн. богъ, стьство, вещь, ѹпражнень, добро, обыа, ѹтвьрьжень