Терминологичен Речник
любьство
любьство
-а
ср
антроп.
Връзка, отношение
(
σχέσις, εως, ἡ
)
. Свързаност на човека с материалното. Човекът е гранично същество между Бога и материята. Когато обаче спазва завета и отхвърля свързаността си материалното, той се едини с Бога благодарение на нагласата си към доброто:
посередѹ же б͠мь вещ сеꙗ бывъ съблѹденмь ꙁавѣтѹ по ѹпражнен же къ сущмъ естьствьно любьство еднв сꙗ къ б͠у по ѡбыаю добрѣмь ѹтвьрьжене прꙗтъ
ЙЕ Бог
219b 7 – 220a 1
Син.
любꙑ,
любъ
Сем. гн.
богъ,
стьство,
вещь,
ѹпражнень,
добро,
обыа,
ѹтвьрьжень