Терминологичен Речник
любꙑ  
любꙑ -любъве ж 1. богоп. Отношение ( σχέσις, εως, ἡ ) . Един от начините за именуване на Бога – по противопоставящо отношение с тварното. Така той е Господ спрямо господстваното от него, Цар спрямо онова, над което царува, Творец спрямо сътвореното и Пастир спрямо пасомите: а еже г͠ь ц͠срь  дрѹгаꙗ такожде любъвь къ отъкутанымъ ѧвлꙗеть небонъ господованьемь рееть сꙗ г͠ь  ц͠срьствованемь ц͠рь  твормымъ творьць  пасомымъ пастѹхъ ЙЕ Бог 89b 7 – 90a 5 Син. любъ, любьство Сем. гн. боговѣдѣнь, мѧ, отъкѫтано, псань, слово 2. ет. Любов ( ἀγάπη ἡ ) , най-висшата християнска добродетел: схъ всѣхъ съмотрьше жтье подражꙗмъ вѣрѹ, любꙑ, надеждю, реть, жтье, страсть трьпѣне даже  до кръве, да  славꙑ вѣньць хъ ѡбьщѹемъ ЙЕ Бог 299а 7 – 299b 2 3. ет. Желание, копнеж ( πόθος ὁ ) : прстѹпмъ къ нмѹ любъвью въсполмою т крьстомь длан рѹцѣ ѡбраꙁовавъше распѧтааго плъть подъмѣмъ ЙЕ Бог 273а 1 – 5 Син. любьство Сем. гн. благодѣство