Терминологичен Речник
любъ  
любъ -а м богоп. Отношение ( σχέσις, εως, ἡ ) . За Бог говорим не както за тварното, а или апофатично, или по противопоставящо отношение, или спрямо произтичащото от Неговото естество, или чрез енергиите Му: когожьдо еже о боꙁѣ гл͠емъ не то сѹщеемь есть съкаꙁать мьнѣт, нъ же нѣсть ꙗвлꙗеть л любъ кѹю къ кому, же въскѹтаем сѹть л же въслѣдьствѹють естьства, л дѣства ЙЕ Бог 87a 6 – b 5 Син. любꙑ, любьство Сем. гн. боговѣдѣнь, мѧ, въскѫтамо, въслѣдьствѹмо, псань, слово