Терминологичен Речник
любоплътьно  
любоплътьно -аго ср субст ет. Плътолюбие ( φιλόσαρκον, τό ) , има се предвид влечението към материята изобщо, свойствено за израилския народ и предпоставка за установяването на закона: вѣдꙑ б͠ъ дебело же  лѹбоплътьное  къ вещ вьсе прѣклоньно ͠льтьска народа, тѹждь же  нерасѹдьное ЙЕ Бог 321b 6 – 10 Син. дебело Сем. гн. вол҄ꙗ, ꙁборъ, добро, ꙁъло