Терминологичен Речник
лѣпота
лѣпота
-ꙑ
ж
1. креац.
Красота, благолепие
(
εὐπρέπεια, ἡ
)
. Наред с ползата характеризира целесъобразността в творческия акт на Бога. Той не е сътворил нищо без красота, но и за полза, и за красота:
ньсо же не сътвор богъ беꙁ лѣпотꙑ, нъ на потрѣбован на лѣпотѫ
ЙЕ Шест
255b 15 – 18
Това се отнася в частност за небето и земята:
тако небо ꙁемлѭ сътвор, на лѣпотѫ, на ѹтварь, на потрѣбѫ
ЙЕ Шест
255c 23 – 26
Творението получава своята красота и добър ред през първия ден, когато е създадена светлината, защото без нея всичко в мрака е неузнаваемо и не може да покаже своята красота:
въ прьвы д͠нь крашенье ѹтварь все вдмѣ твар, отъм бо свѣтъ да все въ тьмѣ неꙁнаемо бѹдеть своѧ не могы добрыꙗ лѣпоты съкаꙁат
ЙЕ Бог
131a 4 – b 1 (Ø)
Това е така, понеже светлината съдържа в себе си не само своята хубост, но и същностната красота и степен на светлост на неодушевените неща:
самъ бо матъ свѣтъ своѭ добротѫ въ себѣ беꙁдѹшьнꙑмъ сѫщьнѫѭ лѣпотѫ свѣтьльство вельства
ЙЕ Шест
23d 16 – 22 (Ø)
Син.
доброта
Сем. гн.
богъ,
творьць,
ꙁьдань,
тварь,
твор҄ень,
сътворнь,
потрѣбовань,
потрѣба,
свѣтьльство,
крашень,
ѹтварь
2. ет.
Приличие, съответствие
(
πρέπον, τό
)
, както здравето съответства на доброто телесно състояние, така и благонравието съответства на доброто душевно състояние:
добрѣ бо нарѣковашѧ н съдрав сѫще добрѣ стоѩ стьствьнꙑхъ дѣствъ. же пр дѹшьнѣмь добронрав рекꙑ не съгрѣша тъ лѣпотꙑ
ЙЕ Шест
243b 15 – 23
Син.
краса
Сем. гн.
съдравь,
добронравь