Терминологичен Речник
льгъко  
льгъко -аго ср субст физ., психол. Леко ( κοῦφον, τό ) . Качество на предметите, възприемано единствено чрез осезанието, наред с топлото и студеното, мекото и твърдото, хлъзгавото, острото и тъпото, тежкото: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 же отъ слънььнаго пае бꙑватъ лѫенꙗ, льгъко отъмлѭщю а дебело  ꙁемьно акꙑ дрождѩ  дрѹꙁгꙑ оставлѣѭщю ЙЕ Шест 69b 27 – 69c 7 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, твортво, тепло, стѹдено, мѧкъко, жестоко, плаꙁво, остро, тѧжько