Терминологичен Речник
лъжа  
лъжа -ѧ ж гносеол. Лъжа, заблуждение ( ψεῦδος, εος, τό ) . Несъответствие на нашите съждения на действителността. Противостои на истината. Например, когато блудницата Раав приема при себе си съгледвачите и те я питат, казвайки: „идваха ли тук мъже“, тя отговаря: „идваха“. Най-напред казва истината, а след това добавя: „но пак си отидоха“. Вторият път е излъгала... Тя най-напред казва истината, за да не я безпокоят, а след това си служи с лъжата, за да ги измами: раавь блѫдьнца, гда прѩ прѣлогатаѩ, въпрашашѧ ѩ рекѫще, въндѫ л сьде мѫж,  рее въндошѧ, то пръво стнѫ ꙁвѣща; тае потомь рее, нъ отъдошѧ пакꙑ; въторо лъжѫ събесѣдова... да тѣмь рее стнѫ пръво, да ѩ оставтъ, прведе же лъжѫ, да ѩ прѣльсттъ ЙЕ Шест 42d 13 – 43a 5 Сем. гн. флософꙗ, сѫщь, стьство, стна