Терминологичен Речник
кънѧꙃь
кънѧꙃь
-а
м
библ.
Княз
(
ἄρχων, οντος ὁ
)
:
кнꙗꙁь велкꙑ, стоꙗ въ сн͠овѣхъ люд твохъ
ЙЕ Бог
349а 3 – 6
Син.
цѣсарь
Сем. гн.
ветъхꙑ ꙁавѣтъ