Терминологичен Речник
крѫгъ  
крѫгъ -а м астрон. Небесен кръг ( предп. ἀρκτικὸς κύκλος, ὁ ) . Смята се, че по небесния свод съществуват много кръгове, по които се движат всички звезди, но само малко от познатите са свързани с определени звезди и са получили съответни имена: мъногꙑ крѫгꙑ небесьнааго обльства мѣнѧтъ сѫщѧ, съ нм же грѧдѫтъ вьсѧ ꙁвѣꙁдꙑ; мало же тъѭ ꙁнаментꙑхъ къ свомъ ꙁвѣꙁдамъ прпсанъ  клюама мена дошьла хъ сѫтъ ЙЕ Шест 123c 1 – 13 Под „закрепване“ на светилата към своя кръг се разбира подчиняването и причастяването към него по един отделен и различен начин: првѧꙁан же то мѣнтъ вънен  прѧщен къ свомъ крѫгомъ отълѫьнѣ  раꙁлѫьнѣ ЙЕ Шест 141b 8 – 14 Сем. гн. астрономꙗ, небо, ꙁвѣꙁда, првѧꙁань, аркъткъ, антаркъткъ, равьнодьньнꙑ крѫгъ, жѧтвьнꙑ крѫгъ, ꙁмьн҄ крѫгъ