Терминологичен Речник
крьстъ
крьстъ
-а
м
1. сотир.
Кръст
(
σταυρός, ὁ
)
. Символът на смъртта на Христос и на спасение на човека:
Се же смърть х͠ва же есть крстъ, ѧкоже въ ѹпостасьнѹ б͠жю премѹдрость слѹ нъі облее
ЙЕ Бог
252а1 – 9
Сем. гн.
съпасень
2. мистер.
Кръст
(
σταυρός, ὁ
)
като най-великото дело и чудо на Христос:
всꙗ ѹбо дѣанѧ ѹдотворенꙗ х͠ва велка бжьствьнаꙗ двьна, нъ всѣхъ ѹдьнѣ есть ьстьнꙑ его крьстъ
ЙЕ Бог
250b 9 – 251а 3
...ада бж͠ꙗ прастьнц бꙑхомъ (не нѣмь), нъ к͠р(с)тъмъ г͠а нашего і͠съ х͠а
ЙЕ Бог
251b 3 – 5
като свещено място (жилище) Христово:
їстаꙗ емѹ села, ꙗже сѹть: ѧсл, пещера, голгофа, крьстъ
ЙЕ Бог
254а 2 – 4
Сем. гн.
съпасень,
ꙗсл,
пещера,
голгофа
3. естет.
Кръстът
(
σταυρός, ὁ
)
като образ и символ:
покланѧемъ же сꙗ ѡбраꙁѹ кр(с)товѹ аще ѡтъ ноꙗ вещ бѹдеть, не вещь ьтѹще – не бѹд –, нъ обраꙁѹ ꙗкоже кр(с)тѹ пркладъ
ЙЕ Бог
254b 7 – 255а 1
Син.
распѧть
Сем. гн.
крьщень,
свѧтꙑ дѹхъ,
благодать,
сѹсъ хрьстосъ,
обраꙁъ,
пркладъ