Терминологичен Речник
крьстъ  
крьстъ м 1. сотир. Кръст ( σταυρός, ὁ ) . Символът на смъртта на Христос и на спасение на човека: Се же смърть х͠ва же есть крстъ, ѧкоже въ ѹпостасьнѹ б͠жю премѹдрость  слѹ нъі облее ЙЕ Бог 252а1 – 9 Сем. гн. съпасень 2. мистер. Кръст ( σταυρός, ὁ ) като най-великото дело и чудо на Христос: всꙗ ѹбо дѣанѧ  ѹдотворенꙗ х͠ва велка  бжьствьнаꙗ  двьна, нъ всѣхъ ѹдьнѣ есть ьстьнꙑ его крьстъ ЙЕ Бог 250b 9 – 251а 3 ...ада бж͠ꙗ  прастьнц бꙑхомъ (не нѣмь), нъ к͠р(с)тъмъ г͠а нашего і͠съ х͠а ЙЕ Бог 251b 3 – 5 като свещено място (жилище) Христово: їстаꙗ емѹ села, ꙗже сѹть: ѧсл, пещера, голгофа, крьстъ ЙЕ Бог 254а 2 – 4 Сем. гн. съпасень, ꙗсл, пещера, голгофа 3. естет. Кръстът ( σταυρός, ὁ ) като образ и символ: покланѧемъ же сꙗ  ѡбраꙁѹ кр(с)товѹ аще  ѡтъ ноꙗ вещ бѹдеть, не вещь ьтѹще – не бѹд –, нъ обраꙁѹ ꙗкоже кр(с)тѹ пркладъ ЙЕ Бог 254b 7 – 255а 1 Син. распѧть Сем. гн. крьщень, свѧтꙑ дѹхъ, благодать, сѹсъ хрьстосъ, обраꙁъ, пркладъ