Терминологичен Речник
крашень  
крашень -ꙗ ср креац. Украсяване ( καλλωπισμός, ὁ ) . Творението получава своята красота и добър ред през първия ден, когато е създадена светлината, защото без нея всичко в мрака ще бъде неузнаваемо и няма да може да покаже своята красота: въ прьвы днь крашенье  ѹтварь все вдмѣ твар, отъм бо свѣтъ да все въ тьмѣ неꙁнаемо бѹдеть своѧ не могы добрыꙗ лѣпоты съкаꙁат ЙЕ Бог 131a 4 – b 1 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, лѣпота