Терминологичен Речник
кость
кость
-
ж
1. есхат.
Кост на човек
(
ὀστέον, τό
)
, относно действителността на Христовото възкресение:
не ꙁмѣнхъ сѧ, ѧко д͠хъ плът н кост не мать, ѧкоже мꙗ вдте мѹща
ЙЕ Бог
353b 3 – 5
Син.
тѣло
Сем. гн.
сѹсъ хрьстосъ,
въскрьсень
2. биол.
Кост
(
ὀστέον, τό
)
Орган на опорно-двигателната система, изграден от най-плътната и най-здравата съединителна тъкан:
осѧꙁан по все плът раꙁвѣ кост жлъ
ЙЕ Бог
93а 3
ꙗко отъ кост съꙁьда плът
ЙЕ Шест
264а 16
Сем. гн.
дебельство,
ребро,
плътъ