Терминологичен Речник
коньць  
коньць -а м есхат. Край, предел ( в израза бес коньца, ἀτελεύτητος ) , относно последното кръщение: осмое послѣдьне не сп͠сно, нъ ꙁл ѿрѣꙁане, не бо сꙗ наьнеть еще ꙁълꙑ  грѣхъ творт, нъ мут бес коньца ЙЕ Бог 247b 3 – 6 Син. прѣдѣлъ Сем. гн. крьщень