Терминологичен Речник
келътъ
келътъ
-а
м
геогр.
Келт
(
Κέλτος, ου, ὁ
)
:
ѩже ꙁападьнꙑѩ галатꙑ келътꙑ же въскран сѫтъ варвар
ЙЕ Шест
. 67a 11 – 15
Сем. гн.
мѣсто,
страна,
ѩꙁꙑкъ