Терминологичен Речник
каьство  
каьство -а ср 1. онтол. Качество ( Ø, предп. ποιότης, ητος, ἡ ) . Съпътстващо свойство на предмета, което е вторично спрямо същността. Качеството не съществува само по себе си, нито е без тяло. Такива са например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта и други подобни на тях:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде ЙЕ Шест 112а 6 – 17 Син. твортво Сем. гн. сѫщьство, стьство, вещь, вещьство, же стъ о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ 2. гносеол. Качество ( Ø, предп. ποιότης, ητος, ἡ ) . При имената, с които ние назоваваме нещата, е налице онтологичен приоритет. От тях с по-висок порядък са онези, които изначално съставляват същността. Ето защо Бог нарича земята „суша“, а не обратното – сушата „земя“. Причината е там, че имената, които ни дават причината за битието, предшестват по природа и са с по-висока ценност от идващите след тях: се глаголахъ хотѧ съкаꙁат внѫ, ѩже цѣща проꙁъва богъ сѹшѫ ꙁемлѭ, а не ꙁемлѭ нарее сѹхѫѭ. сѹхость бо не послѣжде бꙑстъ ꙁемлѧ, нъ спръва съконьаѭщ ѩ сѫщ (τῶν ἐξ ἀρχῆς συμπληροῦντων αὐτῆς τὴν οὐσίαν). а ꙗже бꙑтю сѫщꙗ даѭтъ (αὐτὴν τοῦ εἶναι αἰτίαν παρέχοντα), то та старѣша стьствомь (πρότερα τῇ φύσει) сѫтъ тѣхъ, ꙗже по нхъ (τῶν παρὰ ταῦτα προσγινομένων) бꙑваѭтъ  ьстьнѣша ЙЕ Шест 95d 16 – 96a 4 В тази йерархия имената за същността стоят по-високо от тези за качествата. Те трябва да бъдат използвани след първите като втори имена. Чрез наименование на първите е означена същността, която се изразява посредством произнасянето им: тако же ѹбо  ꙁемлѣ сѹхость каьство мѫщ стръмь пръво менѹтъ сѧ ꙁемлѣ, тае по нѹ потомь  сѹхаꙗ. хъ же сѹхаꙗ. хъ же бо сѫтъ менъ каьства, то подоба мъ стъ въторꙑм менꙑ по нхъ ꙁъваномъ бꙑт ЙЕ Шест 77d 14 – 78a 1 Син. твортво Сем. гн. сѫщь, сѫщьство, стьство, же сть о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ 3. физ. Качество ( Ø, предп. ποιότης, ητος, ἡ ) . Според Аристотеловата физика всеки от елементите, изграждащи телата, притежава двойка първични качества, които съставляват неговата определеност. Те се подбират между противоположностите на сухото и влажното, топлото и студеното. Земята е суха и студена, водата е студена и влажна, въздухът мокър и топъл, а огънят топъл и сух. Абстрактно за ума елементите имат едно качество, по което се различават един от друг: не тъѭ же о ꙁемл се стъ сце, нъ  отъ нѣхъ стѵх кожьдо сво отъдѣльно матъ каьство, мьже нѣхъ сѧ отълѫатъ,  то кожьдо ꙗкоже матъ, то по томѹ сѧ поꙁнаватъ. вода бо сво каьство рекъше стѹденьство матъ, а въꙁдѹхъ влагѫ, огнь же теплотѫ ЙЕ Шест 95a 5 – 21 Предметите се съставят от тях благодарение на това, че в действителност те имат две качества и че всеки два „съседни“ елемента имат едно споделено качество, благодарение на което се свързват един с друг. Така водата е студена и влажна, а „съседният елемент“ – въздухът, е влажен и топъл. Свързването им един с друг се дължи на влажността. На свой ред водата се свързва със земята чрез студенината. По такъв начин елементите се обхващат сякаш с ръце чрез общото качество и формират хоровод: нъ та акꙑ пръваꙗ стѵхꙗ съложенꙑмъ по обраꙁѹ глаголанѹмѹ мꙑслѭ вдма сѫтъ, а ꙗже сѫтъ въ тѣлесехъ вънена  подъпадаѭща ювьствѹ, прпрѧжена матъ каьства. т ньтоже нѣстъ просто дно н праꙁдьно отъ вдмꙑхъ н юмꙑхъ, нъ ꙁемлѣ сѹха  стѹдена, вода же мокра  стѹдена, въꙁдѹхъ же топлъ  мокръ, а огнь топлъ  сѹхъ. сце бо съпрпрѧженꙑмь каьствомь сла на любъвь прходтъ, ꙗкоже ꙁмѣст сѧ кожьдо къ комѹжьдо. къ скрьнюмѹ бо стѵхю  сѫсѣдьнюмѹ каьствомь кожьдо раꙁмѣшатъ сѧ  блꙁьствьнꙑмь обьщьствомь ... пркѹплѣтъ сѧ. ꙗкоже се ꙁемлѣ сѹха сѫщ  стѹдена прмѣшатъ сѧ къ водѣ по ѫжьствѹ стѹденѹмѹ  днтъ сѧ водоѭ къ въꙁдѹхѹ, мьже междю обомь вода акꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа обѣ каьствѣ въскран дръжѧщ, стѹденьствомь по ꙁемлѭ, мокротоѭ же по въꙁдѹхъ. пакꙑ въꙁдѹхъ свомь ходатаствомь мротворьць бꙑватъ рать междю собоѭ дръжѧщюмѹ стьствѹ водьнѹмѹ  огньнѹмѹ, къ водѣ мокротоѭ, къ огню топлотоѭ прплтаѩ сѧ. огнь же топлъ  сѹхъ сꙑ стьствомь, топлотоѭ же къ въꙁдѹхѹ првѧꙁатъ сѧ, сѹхотоѭ же пакꙑ на обьщьство ꙁемл въꙁвращатъ сѧ; т тако бꙑватъ крѫгъ  лкъ въненъ, състровъшемъ сѧ вьсѣмъ стѵхмъ  съкѹпьшемъ сѧ дрѹгъ въ дрѹга ЙЕ Шест 95a 21 – d 15 Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, вода, въꙁдѹхъ, огнь, стѹденьство, мокрота, сѹхота, топлота