Терминологичен Речник
стна  
стна -ꙑ ж 1. гносеол. Истина ( ἀληθές, τό ) . Съответствие на нашите съждения на действителността. Например когато блудницата Раав приема при себе си съгледвачите и те я питат, казвайки: „идваха ли тук мъже“, тя отговаря: „идваха“. Най-напред казва истината, а след това добавя: „но пак си отидоха“. Втория път е излъгала... тя най-напред казва истината, за да не я безпокоят, а след това си служи с лъжата, за да ги измами: раавь блѫдьнца, гда прѩ прѣлогатаѩ, въпрашашѧ ѩ рекѫще, въндѫ л сьде мѫж,  рее въндошѧ, то пръво стнѫ ꙁвѣща; тае потомь рее, нъ отъдошѧ пакꙑ; въторо лъжѫ събесѣдова... да тѣмь рее стнѫ пръво, да ѩ оставтъ, прведе же лъжѫ, да ѩ прѣльсттъ ЙЕ Шест 42d 13 – 43a 5 Истината е предмет на философията. На философията ѝ е присъщо да търси истината, да узнае какви са природата и произходът на всяко битие: флософ подоба стъ стнꙑ скат, да сѫщꙗ вьсего ѹвѣстъ стьство  родъ ЙЕ Шест 49d 10 – 15 Сем. гн. флософꙗ, сѫщь, стьство, родъ, лъжа 2. лог. Истина ( ἀληθές, τό ) . Заключението на логически коректния извод. Така в условно-разделителния силогизъм, след отхвърляне на две от трите предпоставки, като истина се приема третата. Това правят стоящите над диаграмите (ἐπὶ τῶν διαγραμμάτων; Йоан Екзарх не разбира смисъла на оригинала и превежда „над книгите“) – те все едно написват върху пепел три въпроса (τριῶν προτάσεων; логическият смисъл на това място не е ясен на Йоан Екзарх), два отхвърлят, а третия приемат за истина: ьто... творѧтъ же кънгам сѣдѧще попелѹ нарьтаѭтъ, тр въпросъ погѹблѣѭще дъвѣ, т въ оставъш стнѫ обрѣтаѭще ЙЕ Шест 244c 15 – 23 Сем. гн. въпросъ, кън҄гꙑ, лъжа