Терминологичен Речник
стеень  
стеень -ꙗ ср антроп. Изтичане ( ῥεῦσις, εως, ἡ ) . В човека, като съставен от душа и тяло, някои неща са присъщи само на тялото, а други – само на душата. Само на тялото са присъщи делението, изтичането и изменението. Под качествено изменение се разбират топлото, студеното и подобните на тях; изтичането е изпразващ теч, защото настава изпразване от мокрото, сухото и въздуха, от изпълването, от които то се нуждае: свое сть тѣлѹ тъью прерѣꙁъ стеене  преложене. прелогъ по претвору, рекъше теплотою л стѹденью  таковаꙗ, стокъ же стее стееньмь, тъщть бо сꙗ мокро  сухо  духъ, егоже требѹеть наплъненꙗ ЙЕ Бог 182a 6 – b 5 Сем. гн. тѣло, плъть, прѣрѣꙁъ, прѣлогъ по прѣтворѹ, прѣложень, наплън҄ень