Терминологичен Речник
мармен  
мармен -ѩ ж онтол. Съдба, участ ( εἱμαρμένη, ἡ ) – вид причинност. За всичко ставащо причина е или Бог, или необходимостта, или природата, или случаят, или спонтанността: ѿ бывающхъ всѣхъ л б͠а глють вновьна суща л нѹжда л мармен л стьство л лѹа л самобытье ЙЕ Бог 194b Характерно за нея е, че действа не [просто] по необходимост, а с необходимостта на съдбата, както е присъщо да постъпва в живота всяко едно същество с оглед на своя род, като и тя е някаква необходимост: а мармен е не нуждею марменьскѹ нѹжда л ꙗкоже комѹжьдо дано ѿ рода жте творт, небонъ  с нѹждꙗ сть ЙЕ Бог 194b 8 – 195а 3 Сем. гн. вна, богъ, нѫжда, стьство, лѹа, самобꙑть