Терминологичен Речник
кона  
кона -ꙑ ж амарт. Οбраз Божи ( εἰκών, ονος, ἡ ) , чиито черти човекът помрачава, допускайки греха: конꙑ обраꙁꙑ омрахомъ же  съмѹтхомъ ЙЕ Бог 233b 4 – 5 Син. обраꙁъ Сем. гн. богъ, грѣхъ, ловѣкъ