Терминологичен Речник
ꙁлвъ  
ꙁлвъ -а м 1. физ., психол. Течност ( χυμός, ὁ ) . Притежава вкусови качества, разпознавани от вкусовото възприятие: сладко, люто, ферментирало, кисело, тръпчиво, горчиво, мазно и лигаво: а же сꙗ нарѹть въкѹсьнаꙗ твортва ꙁлвомъ, то с сѹть: сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, горесть, сланость, тѹкость, сопольство. схъ бо есть въкѹшене съвѣдѣте ЙЕ Бог 190b 8 – 191a 5 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, въкѹсъ, въкѹшень, сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, сланость, тѹкость, сопольство 2. анат. Течност ( χυμός, ὁ ) . Общо название на телесните течности, изграждащи човешкото тяло. Телата на живите същества се състоят от четири течности – черна жлъчка, слуз, кръв, жълта жлъчка: а жвотьнаꙗ тѣлеса етырьм ꙁлвы ЙЕ Бог 179a 2 – 3 Тези четири течности съответстват на четирите елемента: такожде  ꙁлв, рекъше хѹмї етꙑре, подобѹюще, прлагающе сѧ, прмѣрѧюще сꙗ къ етырьмъ вещьмъ: ьрнаꙗ круна... глѣнъ... кръвь ... жлътаꙗ круна ЙЕ Бог 179b 1 – 9 Съответно телата на живите същества са изградени от течностите и в същите тях се разлагат: а жвотѹ тѣлеса ѿ  ꙁлвъ  пакы ты сꙗ въꙁвратѧть ЙЕ Бог 180a 6 – 7 Сем. гн. плъть, жвотьно, жвотъ, глѣнъ, кръвь, жльтаꙗ крѫна, рьнаꙗ крѫна