Терминологичен Речник
ꙁвол҄ень
ꙁвол҄ень
-ꙗ
ср
1. сотир.
Воля
(
_
)
. Спасителната мисия на Бог Слово е по волята на Отца. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление. И като се случва това, става нужен водач без грях, който да може, възвръщайки човешкия род към чистия път, отново да го въведе в рая. Но понеже такъв нямало в този род, затова самият милосърден Господ Бог, по волята на Отца, с велика любов се въплъщава и приема устроението на нашето естество:
Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор. въ ра сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє. съм͠рть поⷣѫт. въ тлѣніє люто вънт. такоже семѹ бывшⷹ. трѣбѣ быⷭ водецъ беꙁъ грѣха. же можетъ, въꙁвратвъ тⷭымъ пѫтемъ л͠ве племѧ. въ мѣсто пороⷣноє пакы въвест. понеже не быⷭ такого въ родѣ сємъ. то тѣмъ, самъ г͠ъ б͠ъ млрдⷭы. любовѫ велкоѫ въплъщъ сѧ ꙁꙿданіє прімъ нашего ествⷭа. ꙁволенємъ ѡ͠ємъ
ЙЕ Пр
240а
2. онтол.
Произволение
(
προαίρεσις, εως, ἡ
)
, т.е. свободен избор. В него се корени случаят, дефиниран като съвпадение и стичане на две причини, които водят началото си от произволението:
ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ сътъкъ дъвою внѹ отъ ꙁволенꙗ мѹщема наатъкъ
ЙЕ Бог
195а6 – 9
Сем. гн.
сѫщьство,
стьство,
наѧло,
вна,
лѹа,
съшьствь
3. ангел.
Произволение
(
προαίρεσις, εως, ἡ
)
. След като със свободна воля избере добродетелта, по Божията благодат той непоклатимо се утвърждава в доброто:
аньгел по ꙁволенѣ добротѣ ꙁборѹ въ добр(о) бл͠годатемь неподвжьно ѹтвьрьжене мѹть
ЙЕ Бог
219a 8 – b 2
4. агиол.
Свободна воля
(
προαίρεσις, εως ἡ
)
, относно светците, които свободно се съединяват с Бога:
ї днъствовавъша къ б͠ѹ по ꙁволеню сего прмъше всꙗ ѿ сего прїмьнц бꙑвъше бл͠гдатемь, еже сь есть естьствъмь
ЙЕ Бог
292а 11 – 292b 5
Син.
вол҄ꙗ,
ꙁборъ
Сем. гн.
свѧтꙑи
5. антроп.
Произволение
(
αἵρεσις, εως, ἡ
)
– свободният избор на човека по отношение на неговите постъпки. Отнася се към зависещото от нас:
ꙁволенемь дѣло насъ есть (ἡ μὲν αἵρεσις τῶν πρακτῶν ἐφ‘ ἡμῖν)
ЙЕ Бог
210b 5
Именно то отличава мотивацията на човека от тази на животните, които са движени от протичащите в тях телесни изменения (σωματικὰς ἀλλοιώσεις):
да беꙁдѹшьнаꙗ ѹбо бесловесьнаѧ съвращають сꙗ, ѧкоже прѣжде гл͠ахомъ, плътьнꙑм ꙁмѣнꙑ, а словесьнаѧ по ꙁволеню
ЙЕ Бог
200b 6 – 201a 2
Сем. гн.
власть,
дѣло,
словесьно,
бесловесьно
6. ет.
Произволение
(
προαίρεσις, εως, ἡ
)
, т.е. свободен избор между добро и зло, между послушание и непокорство:
л͠вкъ же мꙑслвъ сꙑ самовластьнъ бꙑвъ власть прѧ, свомъ ꙁволенемь прсно едноват къ б͠ѹ, аще пребудеть въ добрѣ, се же сть въ сътворьшааго послѹшан
ЙЕ Бог
260b 8 – 261a 3
нъ не сььстьнꙑ творть ѹдꙑ неьстьнꙑ, нъ свое комѹжьдо ꙁволене
ЙЕ Бог
314а 4 – 7
Син.
вол҄ꙗ,
ꙁборъ
Сем. гн.
добро,
ꙁъло