Терминологичен Речник
ꙁвол҄ень  
ꙁвол҄ень -ꙗ ср 1. сотир. Воля ( _ ) . Спасителната мисия на Бог Слово е по волята на Отца. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление. И като се случва това, става нужен водач без грях, който да може, възвръщайки човешкия род към чистия път, отново да го въведе в рая. Но понеже такъв нямало в този род, затова самият милосърден Господ Бог, по волята на Отца, с велика любов се въплъщава и приема устроението на нашето естество: Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра  сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє люто вънт. такоже семѹ бывшⷹ. трѣбѣ быⷭ водецъ беꙁъ грѣха. же можетъ, въꙁвратвъ тⷭымъ пѫтемъ л͠ве племѧ. въ мѣсто пороⷣноє пакы въвест. понеже не быⷭ такого въ родѣ сємъ. то тѣмъ, самъ г͠ъ б͠ъ млрдⷭы. любовѫ велкоѫ въплъщъ сѧ  ꙁꙿданіє прімъ нашего ествⷭа. ꙁволенємъ ѡ͠ємъ ЙЕ Пр 240а 2. онтол. Произволение ( προαίρεσις, εως, ἡ ) , т.е. свободен избор. В него се корени случаят, дефиниран като съвпадение и стичане на две причини, които водят началото си от произволението: ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ  сътъкъ дъвою внѹ отъ ꙁволенꙗ мѹщема наатъкъ ЙЕ Бог 195а6 – 9 Сем. гн. сѫщьство, стьство, наѧло, вна, лѹа, съшьствь 3. ангел. Произволение ( προαίρεσις, εως, ἡ ) . След като със свободна воля избере добродетелта, по Божията благодат той непоклатимо се утвърждава в доброто:  аньгел по ꙁволенѣ добротѣ ꙁборѹ въ добр(о) бл͠годатемь неподвжьно ѹтвьрьжене мѹть ЙЕ Бог 219a 8 – b 2 4. агиол. Свободна воля ( προαίρεσις, εως ἡ ) , относно светците, които свободно се съединяват с Бога: ї днъствовавъша къ б͠ѹ по ꙁволеню  сего прмъше всꙗ  ѿ сего прїмьнц бꙑвъше бл͠гдатемь, еже сь есть естьствъмь ЙЕ Бог 292а 11 – 292b 5 Син. вол҄ꙗ, ꙁборъ Сем. гн. свѧтꙑи 5. антроп. Произволение ( αἵρεσις, εως, ἡ ) – свободният избор на човека по отношение на неговите постъпки. Отнася се към зависещото от нас: ꙁволенемь дѣло насъ есть (ἡ μὲν αἵρεσις τῶν πρακτῶν ἐφ‘ ἡμῖν) ЙЕ Бог 210b 5 Именно то отличава мотивацията на човека от тази на животните, които са движени от протичащите в тях телесни изменения (σωματικὰς ἀλλοιώσεις): да беꙁдѹшьнаꙗ ѹбо  бесловесьнаѧ съвращають сꙗ, ѧкоже прѣжде гл͠ахомъ, плътьнꙑм ꙁмѣнꙑ, а словесьнаѧ по ꙁволеню ЙЕ Бог 200b 6 – 201a 2 Сем. гн. власть, дѣло, словесьно, бесловесьно 6. ет. Произволение ( προαίρεσις, εως, ἡ ) , т.е. свободен избор между добро и зло, между послушание и непокорство: л͠вкъ же мꙑслвъ сꙑ  самовластьнъ бꙑвъ власть прѧ, свомъ ꙁволенемь прсно едноват къ б͠ѹ, аще пребудеть въ добрѣ, се же сть въ сътворьшааго послѹшан ЙЕ Бог 260b 8 – 261a 3 нъ не сььстьнꙑ творть ѹдꙑ  неьстьнꙑ, нъ свое комѹжьдо ꙁволене ЙЕ Бог 314а 4 – 7 Син. вол҄ꙗ, ꙁборъ Сем. гн. добро, ꙁъло