Терминологичен Речник
ꙁьдань  
ꙁьдань -ꙗ ср 1. христ. Устроение ( κατάστασις, εως, ἡ ) – изграждане, състав. Заради своята спасителна мисия въплътеното Слово приема човешко устроение. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление. И като се случва това, става нужен водач без грях, който да може, възвръщайки човешкия род към чистия път, отново да го въведе в рая. Но понеже такъв нямало в този род, затова самият милосърден Господ Бог, по волята на Отца, с велика любов се въплъщава и приема устроението на нашето естество: Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра  сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє люто вънт. такоже семѹ бывшⷹ. трѣбѣ быⷭ водецъ беꙁъ грѣха. же можетъ, въꙁвратвъ тⷭымъ пѫтемъ л͠ве племѧ. въ мѣсто пороⷣноє пакы въвест. понеже не быⷭ такого въ родѣ сємъ. то тѣмъ, самъ г͠ъ б͠ъ млрдⷭы. любовѫ велкоѫ въплъщъ сѧ  ꙁꙿданіє прімъ нашего ествⷭа. ꙁволенємъ ѡ͠ємъ ЙЕ Пр 240а 1 – б 18 2. креац. Сътвореното ( κτίσμα, ατος, το ) ЙЕ Бог. 19b 1. Бива два вида – тварно и нетварно: ...вдмаго  невдмаго ꙁъданꙗ ЙЕ Бог 119b 8 sq Като дело на Божията воля не може да е съвечно на Него, понеже не подобава на изведеното от небитие в битие да е съвечно на безначалния и вечно съществуващ Бог: а ꙁъдань мьже б͠жꙗ хотѣньꙗ дѣло сы то не прсно есть съ б͠мь не може бо еже ѿ небытьꙗ въ быть прѣводмо всегда быт же сть беꙁ нааатъка  прсно ЙЕ Бог 57a1 – 6 Сем. гн. богъ, творьць, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, тьлѣнь, тьлѣньно