Терминологичен Речник
ꙁъло
ꙁъло
-а
ср
субст
1. ет.
[Нравствено] зло
(
κακόν, τό
)
, относно неговия произход:
ꙗкоже не бꙑт „въ градѣ ꙁълѹ егоже г͠ь не сътвор“, не ꙁълѹ вновьна б͠а покаꙁаеть
ЙЕ Бог
316а 1 – 4
Като противоположност на добродетелта и Божията воля:
на дъвое нареть сѧ ꙁълѹ мꙗ ... овъгда бо еже стьствъмь ꙁло ѧвлꙗть, еже сѹпротвьно есть добровольствѹ бж͠ю хотѣньѭ
ЙЕ Бог
316а 5 – 9
Син.
грѣхъ,
съмрьть,
ꙁълоба,
болѣꙁнь
Сем. гн.
дꙗволъ,
сотона,
гꙑбѣль,
накаꙁань,
богъ,
добро,
вол҄ꙗ,
ꙁборъ
2. психол.
Болезнено чувство
(
_
)
:
овъгда же же въ нашемь ѹвьствѣ ꙁло болѣꙁньно, рекъше скрьб пеал напаст
ЙЕ Бог
316а 9 – 316b 2
Сем. гн.
ѹвьство,
скрьбь,
пеаль,
напасть