Терминологичен Речник
ꙁракъ  
ꙁракъ -а м 1. креац. Зрение ( ὄψις, εως, ἡ ) . То е едно от нещата, които Бог създава не само заради потребността, но и заради красотата. Затова Той създава човека със зрение, с очи: ьсо же не сътвор богъ беꙁ лѣпотꙑ, нъ  на потрѣбован  на лѣпотѫ. ꙗкоже дъвѣ о мѣт на потрѣбѫ  на лѣпотѫ; небонъ  ꙁьртъ  свѣтьло твортъ лце  съмотртъ вьсе. слѹхъ матъ трѣбован, матъ  ꙁракъ; облежѧ бо сво ѹтварѣтъ жвотъ ЙЕ Шест 255b 16 – 255c 2 2. психол. Зрение ( ὄψις, εως, ἡ ) . Едно от петте сетивни възприятия, което св. Йоан Дамаскин разглежда на първо място. Негов предмет е преди всичко цветът: ѹеть же ꙁракъ по пьрвомѹ словес масть ЙЕ Бог 188b 4 sq Наред с цвета обаче то възприема също оцветеното тяло, неговата величина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Чрез човешкото зрение се възприема светлината:  дъва свѣтльнка, слъньце  лѹнѫ, на свѣщен же на ꙁемл жвѫтъ ловѣц, тѣмъ же дастъ, отъ тѣхъ прмат свѣтѧщѫѭ слѫ нашмъ ꙁракомъ на раꙁлѫен стьствьнꙑхъ вещ прѣдъ лежѧщхъ ЙЕ Шест 142b 1 – 14 (Ø) Зрението не се губи по време на сън. Затварянето на очите сякаш заключва светлината и [временно] спира нейното възприятие: ꙗкоже се ловѣкъ съдравꙑма ома  ꙗснꙑма, ꙁракъ мꙑ  стъ  н хѹдꙑѩ съпонꙑ не мꙑ тьмьнꙑ, гда сѧ обрѧщетъ съпѧ, то акꙑ ꙁаклютъ сѧ свѣтъ въ немь мьжанмь оьнꙑмь, нъ не погꙑбнетъ нкакоже въ немь свѣтьнꙑ ꙁракъ ЙЕ Шест 27b 9 – 21 (Ø) Петте сетива не са равни, „най-остро“, силно сетиво, което от най-надалеч възприема предметите, е зрението, но е по-слабо от ума: пакꙑ ꙁракъ слѹха скорѣ стъ; вдтъ бо съ горꙑ шрнꙑ велкꙑ. пакꙑ же ꙁрака ѹмъ скорѣ стъ  ꙗснѣ; раꙁѹмѣтъ небо, [] ꙁемлѭ, море,  же въ нхъ сѧ обрѣтатъ ЙЕ Шест 41c 25 – 42a 7 Син. вдъ Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, ѹвьство, прѩть, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань