Терминологичен Речник
ꙁнамень  
ꙁнамень -ꙗ ср 1. ет. Знамение ( σημεῖον, τό ) . Като средство за възпитание на човешкия род: нъ мноꙁѣмь  пьрвое каꙁнвъ  на обращене ꙁъвавъ ... побѣжденм ꙁнамен  ѹдесꙑ ЙЕ Бог 222а 8 – 222b 9 Син. ѹдо, ѹдотвор҄ень Сем. гн. крьстъ, распѧть 2. мистер. Знак на челото ( σημεῖον, τό ) , чрез който се разпознават вярващите от невярващите (относно кръста): сь (крьстъ) намъ ꙁнамене сꙗ дасть на елѣ, ꙗкоже н ꙁ͠лтомь обрѣꙁане, смь бо вѣрьн  ѿ невѣрьнꙑхъ отъстѹпаемъ  поꙁнаем есмь ЙЕ Бог 252b 7 – 253а 2 Син. обраꙁъ, пркладъ, пеать Сем. гн. крьстъ, крьщень 3. антроп., метеор. Знак ( σημεῖον, τό ) . Разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за настъпването или прекратяването на атмосферните явления, като дъжд, бездъждие, студ, топлина, сухота, вятър и др. Това обаче не се отнася за делата на човека: а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю  беꙁдъждью, стѹденьствѹ же  теплотѣ, мокротѣ  сѹхотѣ  вѣтромъ  же подобьно к тому, а нашхъ дѣлъ нкакоже ЙЕ Бог 139b 5 – а 3 Светилата дават знак за бурите и затишията, за дъждовете и ветровете: ꙁнаменꙗ же бꙑваѭтъ свѣтльнкома, бѹрьнаꙗ  ѹтшенꙗ, дъждевьнаꙗ  вѣтрьнаꙗ; мѣнѭ же южьнаꙗ  сѣверьнаꙗ, налогоѭ протѧженаꙗ л ѹтшенаꙗ въскорѣ ЙЕ Шест 116b 9 – 21 (Ø) Когато слънцето е станало червено като кръв, тогава става ясно, че ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара: акꙑ кръваво слъньце бѫдетъ, то тъгда ꙗвѣ ꙁнамен твортъ, ꙗко же мѫтъ бѫдетъ на тѣхъ мѣстѣхъ, на нхъ же мокрота мънога въскѹрвъш сѧ въсходтъ ЙЕ Шест 116d 10 – 21 (Ø) Сем. гн. слъньце, лѹна, дъждь, стѹденьство, теплота, мокрота, сѹхота, вѣтръ