Терминологичен Речник
ꙁма  
ꙁма -ꙑ ж метеор. Зима ( χειμών, ῶνος, ὁ ) . Едно от годишните времена. Настава, когато слънцето преминава в Козирога и по време на движението му през Водолея и през Риби. Характеризира се с това, че кърмителката на всички растения и животни, земята, спира създаването на живот и замира и изглежда бездейна като мъртвец и изобщо не прави нищо от онова, което е в състояние да твори и създава по природа: тае отътѫдѹ пршьдъ въ гокеръ дастъ ꙁмѣ въходъ  послабтъ мѹ стѹдень творт, доньде же само ходтъ  стъ въ друхо  хѳуахъ. въ нѣ же вьсего сада  жвота кръмтельнца ꙁемлѣ жвотворьно раждан отъложвъш объѹмьретъ  вдѣт ѭ стъ акꙑ мрьтвьць беꙁ дѣства сѫщь  несо же съпроста не творѧщѫ, лко же стьствомь свомь можетъ дѣлат  творт ЙЕ Шест 121d 3 – 27 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ, крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, слъньце, лѹна, водѫлѣѧ (дрѵхо), рꙑбꙑ (хѳѵѩ), егокеръ