Терминологичен Речник
ꙁемл҄ꙗ  
ꙁемл҄ꙗ -ѧ ж физ. Земя, един от четирите физически елемента ( γῆ, ἡ ) , наред с водата, въздуха и огъня. Според Аристотеловата физика всеки от елементите, изграждащи телата, притежава двойка първични качества, които съставляват неговата определеност. Те се подбират между противоположностите на сухото и влажното, топлото и студеното. Земята е студена и суха: етыр стухѣ суть рекъше вещ ꙁемлꙗ сѹха  стѹдена вода студена  ждъка въꙁдѹхъ мокръ  теплъ огнь теплъ  сѹхъ ЙЕ Бог 179a 4 – 8 Елементите имат „естествено място“ в света. То се определя от тяхната тежест. Земята и водата като по-тежки са по средата. Движението им се определя от тяхната тежест и съответно от стремежа им да заемат своето място. Така земята се стреми надолу към центъра, а водата – над нея: а ꙁемлю  водѹ ꙗкоже тꙗжьш  долѹ грꙗдомѣ въ средѣ всѣт, ѧкоже сѹпр(о)твь бꙑт долѣ же ꙁемлї  водѣ, тоже вода льгъаш ꙁемлꙗ, того рад  скорѣе грꙗдѹще ꙁемлꙗ ЙЕ Бог 122b 1 – 7 Абстрактно за ума елементите имат едно качество, по което се различават един от друг: не тъѭ же о ꙁемл се стъ сце, нъ  отъ нѣхъ стѵх кожьдо сво отъдѣльно матъ каьство, мьже нѣхъ сѧ отълѫатъ,  то кожьдо ꙗкоже матъ, то по томѹ сѧ поꙁнаватъ ЙЕ Шест 95a 5 – 21 Предметите се съставят от тях благодарение на това, че те имат две качества и че всеки два „съседни“ елемента имат едно споделено качество, благодарение на което се свързват един с друг. Така земята е суха и студена, а „съседният елемент“ – водата е студена и влажна. Свързването им едно с друго се дължи на студенината. На свой ред тя се свързва с огъня чрез сухотата. По такъв начин елементите се обхващат сякаш с ръце и формират хоровод: нъ та акꙑ пръваꙗ стѵхꙗ съложенꙑмъ по обраꙁѹ глаголанѹмѹ мꙑслѭ вдма сѫтъ, а ꙗже сѫтъ въ тѣлесехъ вънена  подъпадаѭща ювьствѹ, прпрѧжена матъ каьства. т ньтоже нѣстъ просто дно н праꙁдьно отъ вдмꙑхъ н юмꙑхъ, нъ ꙁемлѣ сѹха  стѹдена, вода же мокра  стѹдена, въꙁдѹхъ же топлъ  мокръ, а огнь топлъ  сѹхъ. сце бо съпрпрѧженꙑмь каьствомь сла на любъвь прходтъ, ꙗкоже ꙁмѣст сѧ кожьдо къ комѹжьдо. къ скрьнюмѹ бо стѵхю  сѫсѣдьнюмѹ каьствомь кожьдо раꙁмѣшатъ сѧ  блꙁьствьнꙑмь обьщьствомь ... пркѹплѣтъ сѧ. ꙗкоже се ꙁемлѣ сѹха сѫщ  стѹдена прмѣшатъ сѧ къ водѣ по ѫжьствѹ стѹденѹмѹ  днтъ сѧ водоѭ къ въꙁдѹхѹ, мьже междю обомь вода акꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа обѣ каьствѣ въскран дръжѧщ, стѹденьствомь по ꙁемлѭ, мокротоѭ же по въꙁдѹхъ. пакꙑ въꙁдѹхъ свомь ходатаствомь мротворьць бꙑватъ рать междю собоѭ дръжѧщюмѹ стьствѹ водьнѹмѹ  огньнѹмѹ, къ водѣ мокротоѭ, къ огню топлотоѭ прплтаѩ сѧ. огнь же топлъ  сѹхъ сꙑ стьствомь, топлотоѭ же къ въꙁдѹхѹ првѧꙁатъ сѧ, сѹхотоѭ же пакꙑ на обьщьство ꙁемл въꙁвращатъ сѧ; т тако бꙑватъ крѫгъ  лкъ въненъ, състровъшемъ сѧ вьсѣмъ стѵхмъ  съкѹпьшемъ сѧ дрѹгъ въ дрѹга ЙЕ Шест 95a 21 – d 15 Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, вода, въꙁдѹхъ, огнь, каьство, стѹденьство, мокрота, топлота, сѹхота