Терминологичен Речник
ꙁвѣрь
ꙁвѣрь
-
м
амарт.
Звяр
(
θηρίον, τό
)
като образ на смъртта, влязла в света чрез греха:
понеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде, ѧкоже нѣкакъ ꙁвѣрь бѹ бес кротост еловѣьско гꙋбꙗ жтье
ЙЕ Бог
223а 7 – 223b 2
Син.
съмрьть
Сем. гн.
грѣхъ,
ꙁъло,
стротельство,
съпасень