Терминологичен Речник
ꙁавѣтъ  
ꙁавѣтъ -а м 1. амарт. Завет ( διαϑήκη, ἡ ) – наставление, закон, даден от Бог на Адам и Ева. Нарушаването му води до изгонване от рая, смъртност и тление. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление: Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор.  въ ра  сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє.  съм͠рть поⷣѫт.  въ тлѣніє люто вънт ЙЕ Пр 240а 1 – 9 2. мистер. Завещание ( διαϑήκη, ἡ ) , относно кръстното знамение: рее бо къ свомъ ѹенкомъ ꙁавѣтꙑ даѧ: „тъгда сꙗ ѧвть ꙁнамене с͠на л͠ва“ крьста гн͠ꙗ ЙЕ Бог 255а 1 – 4 Син. ꙁаконъ Сем. гн. крьстъ, сѹсъ хрьстосъ