Терминологичен Речник
жвотъ
жвотъ
-а
ср
1. есхат.
Живот
(
ζωή, ἡ
)
, който след възкресението предстои за онези, които са вършили добро:
„слꙑшꙗть“ бо, рее, „же въ жюплщхъ гла(с) с͠на б͠жꙗ, ꙁдѹть сътворьше благаѧ на въскрѣшне жвота, а же прокꙋдꙑ дѣꙗвъше на въстане сѹжденю“
ЙЕ Бог
358а 4 – 7
Син.
жть
Сем. гн.
въскрьсень,
правосѫдьство,
промꙑслъ,
бесъмрьть
2. астрон.
Съзвездие, зодия
(
_
)
, понеже има формата на живо същество. Например така се наричат зодиите Лъв и Дева:
ꙗже жвота ꙁовѫтъ львъ паръѳенъ
ЙЕ Шест
121c 15 – 17
Син.
ꙁод
Сем. гн.
астрономꙗ,
небо,
слъньце,
поꙗсъ,
крѫгъ,
ꙁвѣꙁда,
плантъ,
ꙁод,
овьнъ,
юньць (ѳаръ),
блꙁнььнкъ (ддѵмъ),
каркнъ,
львъ,
юнота (паръѳенъ),
ꙗрьмъ (ꙁѵгъ),
скрап,
стрѣльць (токъсоѳъ),
водѫлѣѧ (дрѵхо),
рꙑбꙑ (хѳѵѩ)