Терминологичен Речник
жестость  
жестость - ж 1. физ., психол. Твърдост ( Ø ) , качество на телата, възприемано с осезанието. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например сладостта, горчивината, топлината, студенината, белотата, чернотата, мекотата, твърдостта или други подобни:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ  свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ ЙЕ Шест 112а 6 – 18 2. анат. Твърдост ( Ø ) . Възприема се и от езика, който възприема не само соковете на плодовете, но изобщо всички качества, като топлото, студеното, мекотата и твърдостта: посрѣдѣ же ѹстъ ѩꙁꙑкъ ют мꙑ  расѫждан коньцемь, пае же хмосомь, же сѫтъ соц вьсего овоща, съпроста же  вьсѣхъ каьствъ, топлотꙑ мѣнѭ  стѹден  мѧкъкост  жестост  же въскра того ЙЕ Шест 232c 6 – 17 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость