Терминологичен Речник
жестоко  
жестоко -аго ср субст физ., психол. Твърдо ( σκληρόν, τό ) . Качество на предметите, възприемано единствено чрез осезанието, наред с топлото и студеното, мекото, хлъзгавото, острото и тъпото, тежкото и лекото: подълежмо же есть посꙗꙁаню тепло  стѹдено, мꙗкъко же  жестоко, плаꙁво  ѡстро  тѹпо, тꙗжько же  льгъко. еднѣмь же то осꙗꙁанемъ(с) раꙁумѣвать ЙЕ Бог 191b 4 – 9 Не от подобни свойства идва названието на твърдта: глаголано стъ нѣьто наꙁнаменѹѩ пьсан о твръд: не ꙗко жестоко  дебело стьство (τὴν ἀντιτύπον καὶ στερέμνιον φύσιν), же матъ тѧжесть велѭ, не то мѣнтъ твръдь ЙЕ Шест 67c 15 – 23 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, твортво, тепло, стѹдено, мѧкъко, плаꙁво, остро, тѧжько, льгъко